silence - a friend and a traitor|edgar

Залезът бе особено красив покрай езерото. Заобиколена от вечнозелени дървета, в които кой знае какво се криеше, от едната страна и Суийтъоутър ривър от другата Джоузи едновременно се чувстваше защитена, но една част от нея продължаваше да й нашепва да не спуска гарда си. Но в момента не обръщаше внимание на гласовете, които крещяха в нея. Бе пленена от красотата на Ривърдейл. На това място всеки можете да твори - да пише песни, да прави музика, да пише стихове или разкази, да рисува картини, еднакво реалистични и сюрреалистични.
Джоузи МакКой седеше на един от студените камъни и се любуваше на гледката, докато по страните й се стичаха бистри сълзи. Имаше нещо, което я измъчваше, което не можеше да сподели с никой. Самата тя не знаеше какво е това нещо. Все едно споменът за него бе изтрит. Или бе нещо от рода на онези кошмари, които са те изплашили до такава степен, че си си помислил, че са реални, но в мига в който си се събудил си забравил за този сън. Имаше нещо, но когато самата тя не знаеше какво е, как трябваше да реши проблема?
Сцената, която се развиваше приличаше на такава от някой филм, чийто жанр не бе понятен на момичето. Бе като смесица между драма, романтика (в която възлюбеният липсваше в картинката), може би и хорър (защото почти всяка сцена от хорър филмите малко или много наподобяваше на тази).
Чернокожото момиче обгърна колене и подпря брадичката си на тях. Спря да мисли за всичко. Затвори очи, закривайки пленяващата гледка. А когато картината бе изключена, единствено песента на течащата река и тази на птиците в гората напомняше за дивото.
Изведнъж тръпки полазиха тялото й. Все едно някой я наблюдаваше. Дебнеше може би. Но Джоузи не вдигна поглед докато не чу препукването на няколко близко паднали клонки. Момичето присви очи, за да фокусира лицето на натрапника. Беше й познат от някъде. Бе го виждала.
- Мястото е заето. - не желаеше да дели камъка си с някого. Не желаеше да дели красивата гледка и самотата и тишината си с един непознат. Искаше да е сама, но нещо й подсказваше, че този човек няма намерението да си тръгне.