.sleepwalking past hope

/ Delphi T. Anadolis / 17 y.o / Witches / FC: Shawn Mendes

Беше.. далеч. Далеч от семейството си, далеч от приятелите си, далеч и от родното парче земя, на което се простираше така любимият му Солун.
Далеч от нормалния начин на живот, но толкова близо до щастието...
Защото въпреки всичко Делфи беше щастлив човек. Дори състоянието му да се влошаваше, дори всяка глътка въздух да беше на прага да му бъде последна, той оценяваше миговете, които има пред себе си. Не губеше време в това да съжалява за миналото, чиято лента не може да върне обратно, нито да си прави криви сметки за бъдещето, което можеше и да не дойде. Единственото, което имаше значение, се случваше сега; в момента, който Анадолис не можеше да остави да му се изплъзне.  Трябваше да остави добър спомен след себе си, когато болестта, процеждаща се през вените му, вземе превес над него и очите му се склопят...
Но какво се случваше?
Докторите казваха, че положението му само ставаше все по-горчиво и горчиво; че почти нямаше изход за клетия грък, но защо тогава той бе успял даже да надживее няколко от специалистите, които се грижеха за хипотетичното му подобрение? Защо бе диагностициран с тази болест още когато бе едва на осем и не възлагаха особена надежда, че ще бъде способен да види десетия си рожден ден, но до ден днешен се крепеше, а всичко си беше напълно същото, сякаш беше напълно нормален, здрав?...
***
Бавно отвори очи, след което сънено ги потърка с опакото на ръцете си. Любопитните му очи внимателно обходиха елементите около него - всичко си беше такова, каквото бе последният път, когато се бе огледал наоколо. Същата бяла стая, същите болнични легла, същите сестри и лекари, търчащи наоколо измежду цялата суматоха. Ароматът на портокалов сок и препечени филийки се носеше около него, а една от сестрите, грижещи се за пациентите в тази стая, се доближи до него:
- О, Делфи, ти си буден! - усмихна се топло, а заразителната и усмивка накара неговите устни също да потръпнат и да се извият. - Имам новини за теб!
- Хм? - Танос повдигна вежда въпросително, а изражението му стана напълно сериозно.
- Родителите ти успяха да съберат достатъчно пари, за да покрият разноските по лечението ти в чужбина. След два дни е полетът ти.