“What is it – what is it that makes someone want to destroy themselves?”

by **lyanna wayne.** Wed Apr 17, 2019 10:14 am

Всички я познаваха като момичето, на която не можеш да подариш доверието си без да ти отнеме нещо в замяна. Виждаха я като жената, чието сърце беше изстинало далеч във времето и никой пламък не беше достатъчен, за да го запали отново. Най-тъжното беше, че тя нямаше достатъчно останали сили, за да го отрече и мълчаливо се съгласяваше, защото беше твърде болезнено да погледне назад.
Сребърното кръгло огледало отваряше тежката порта към миналото и двете лица се сливаха по прашната повърхност. Нейното и Неговото. Божествено красиви и също толкова примамливи за лакомите езици на съдбата, отредила им различни пътища. Лиана не желаеше да повярва, когато ръцете им се пускаха и сънищата й се превръщаха в кошмари, от които се събуждаше с писъци и обляно в горещи сълзи лице. Тя беше млада и в гърдите й биеше наивното й сърце, което все още вярваше в приказки и обещания за “завинаги”.
***
Дългите й кървави коси се разлюляваха от двете страни на красивото й лице, а слънчевите лъчи галеха нежно бледата й кожа и се отразяваха в сапфирените й очи, карайки ги да блестят. Вярваше, че в този момент цялата му топлина беше само за нея и тази мисъл й носеше щастие, което никога преди не беше изпитвала. Босите й крака се докосваха до влажните стръкчета зеленина, все още ухаещи на сутрешната роса, а тънките й пръсти галеха розовите й устни, които копнееха да усетят целувките му отново. Усмихваше се невинно, срамежливо, когато усещаше присъствието му зад себе си и потръпваше цялата още преди да я беше докоснал.
- Правиш ме толкова щастлива...
Шепнеше срещу него миг преди устните му да покрият нейните. Пръстите му, дълги и тънки, се вплитаха в разрошените й къдрици докато тя забравяше как да диша около него. Любовта й беше чиста като сълзите, с които беше напоена стръмната пътека, по която поемаха и истинска като на дете, макар вече да не бе. Той бе първият имал тялото, сърцето и душата й по начин, по който никой друг нямаше да ги притежава след това.
- Лиана... - изрече името й дрезгаво, но целувката й заглуши следващите му думи. - Лиана, спри. Не можем. Аз не мога...
Обърканото й лице се изкриви от болката, която думите му предизвикаха у младото й сърце, а очите й отново заблестяха, но този път от напиращите сълзи в тях.
- Оставяш ли ме? Тръгваш ли си от мен?
Нежният й глас беше почти дрезгав от тежестта на изречените слова, а сърцето й се беше свило и едва туптеше, наподобявайки птица, чиито крила тъкмо бяха отрязали. Всичко, за което можеше да мисли беше как запалва цялото й същество отново и двамата горяха в пламъка на страстта, вярвайки, че ще бъде вечен.
Но той гаснеше.
И с него гаснеше и тя.
Сънища й се превръщаха в жестоката реалност, в която тя трябваше да живее и емоциите я заливаха като масивна вълна, която заплашваше да я отнесе със силата си. Сърцето й кървеше, а съзнанието й отричаше свирепо, принуждаваше я да мисли, че това е поредния сън, от който всеки момент ще се събуди, но единственото, което усещаше кристално ясно беше как пропада, дълбоко и дълбоко в черната бездна, отворила се в душата й и я поглъщаше, а лакомите пипала на мъката я обгръщаха със сила, способна да изпочупи и последните кости надежда, останали здрави в тялото й.
Всички смятаха пророческите й сънища за най-великата дарба, за щит, който може да предпази сърцето й от счупване, но любовта й и сляпата вяра я бяха превърнали в наивница, която отказваше да приеме, че рано или късно те щяха да се сбъднат.
Бореше се с тях.
Всеки ден, всяка минута, всеки миг.
Но напразно.
В самия край на нейната битка на земята лежаха мъртвите й мечти, а тя развяваше окървавения бял флаг на мира с единственото желание всичко да приключи и болката да спре, за да диша отново. Чувстваше се като кукла, а сънищата й бяха пръстите, дърпащи конците, лишавайки я от правото на избор. Тя беше чиста, но сега се смяташе за обладана от демоните, които той беше оставил в душата й, шепнещи въпроса, на който никога не получи отговор - "защо".

lyanna wayne.18 | the serpents | fc: holland roden |

#8549

by **the gargoyle king** Wed Apr 17, 2019 10:15 am

Welcome!

“What is it – what is it that makes someone want to destroy themselves?”

“What is it – what is it that makes someone want to destroy themselves?”

Re: “What is it – what is it that makes someone want to destroy themselves?”