The shadow is mine , so is the valley.

-Аз ти се доверих! - Няколко глупави, измамни сълзи се стекоха по лицето й, а тя се опита бързо да ги забърше в опакото на черния ръкав.
-В такъв случай, не мисля, че имаш правото да ме виниш ? Грешката си е твоя, нали така? - Запалката щракна под натиска на пръстите му, осветявайки лицето му в мек жълтеникаво-оранжев пламък . Бузите му хлътнаха, за да дръпнат от току що запалената цигара, а след това издиша голям никотинов облак право в лицето й. Нямаше й капка загриженост от негова страна към момичето. Или поне такъв вид си даваше. Не притежаваше почти никаква таланти, освен един - беше цар на преструвките , и то вероятно, защото често му се налагаше да ги използва.
-Време е да си вървиш, Изабел!  - Ин и Ян не създаваха съвършенсто, противоположностите се привличаха , ала само в леглото, след това живота ги разделяше . Добротата на Ян, винаги щеше да напомня на Ин колко недобър е той самия, ала Ин никога нямаше да се промени , защото бе роден такъв. Доброто и злото не можеха да съжителстват , не и когато доброто определяше същност на злото. То беше съдник. Северът бе съдник на Юга. За това змията щеше да се върна при своите , а момичето със златните коси можеше да се върне там, където принадлежеше. Не случайно птиците не живееха заедно със змийте. Едните винаги щяха да са високо в небето, а другите да пълзят по земята. Иронията в случая  е, че Ин и Ян сякаш бяха разменили ролите си, именно това бе причината за Хаоса, който щеше да се изсипе скоро върху Ривърдейл. Ала Рийс не се интересуваше от това..не се интересуваше от нищо и никого, защото знаеше, че не може да внесе промяна. Най-вече защото и него бяха осъдили, заедно с баща му, в онзи ден, в който се разбра, че той е виновен за катастрофата, отнела живота на онова момче. Момче, което Рийс дори не искаше да познава, защото знаеше, че в противен случай лицето му ще го преследва в сънищата му. Това обаче не означаваше , че безлико чудовище не му се явяваше периодично , за да му припомни ,че е дете на чудовище. Всички го гледаха накриво, ако той ходеше по левия тротоар, то те минаваха на десния. Ако влезеше да изпие млечен шейк at Pop's майките се местеха с децата си в другия край на заведението. Единствените , които го бяха приели бяха Змийте. И единствено те знаеха, че той бе готов на всичко за хората, които са готови на всичко за него.  Буржоазията просто изпускаха забавлението . На на кого му пука ? Отново ! Не и на Вилега..не и до сега..