By the pricking of my tumb something wicked this way comes..

Щракването на пръстите й бе придружено от самодоволна усмивка, настанила се на боядисаните й в кърваво червено устни. В същия момент огромната кофа с боя, която до преди малко бе причината Астерин в момента да изглежда като героиня от Кървавата Мери на Стивън Кинг, се олюля в ръцете на нещастния русокоско , наклони се към него - противно на закона на гравитацията и облиска лицето й блузата му с някакъв глупав надпис.
-По дяволите! - изруга Рийз докато изтупваше боята от себе си - така сякаш бе прах, а не оцветена лепкава течност.
-Внимавай повече следващия път..-Мина покрай него, потупвайки го по чистото рамо , завъртя се на пети , доволна от поредното си постижение и изчезна зад ъгъла по един особено елегантен начин.

***

-Какво казва кристалната ти топка, малката? - Беше свикнала с подигравките, но това не означаваше , че трябваше да ги търпи. Никога не бе се вписвала в глупавото училище , всички бяха като надути балони, които щяха да се спукат само ако леко ги докоснеш с някой по-остър предмет. Вървяха с високо вирнати глави , блъскаха се нарочно в теб , само, за да си намерят извинение да те обидят - но дори да нямаха такова , не им пречеше пак да си развържат змийския език.
-Нека да видим..-Вдигна ръце оформяйки малък кръг, сякаш между тях наистина левитираше лъскава кристална топка..-Малко е размазано..а , не , това е просто лицето ти..-усмихна се , срещейки раздразнения поглед на момчето..- Казва, че си пълен идиот ..Тези топки не грешат! - подчерта , изтупвайки ръце така , сякаш току що го бе метнала в калта.
-Мислиш се за умна , Несрин .. - и преди да е успял да довърши изречението си , Астерин се бутна нагло в него и продължи напред..
-И съм права!

***
Свежия въздух изпълни дробовете й , новото място й харесваше , защото на пръв поглед изглеждаше прекалено обикновено. Умираше си да се почувства обикновена само за няколко секунди дори . Не, нямаше нищо против вещерската си същност, всъщност - не можеше да си представи живот без магията и всички предимства, които й даваше тя. По-скоро бе любопитна - беше и интересно как е живяла майка й , къде е учила , с кого е излизала. Липсваше й , дори никога да не я бе срещала - имаше идеална представа изградена в главата си от разказите на баща си - за нея тя представляваше съвръшенство. Вдиша и притвори очи , а когато ги отвори огромния надпис на Ривърдейл Хай стоеше пред пъстрите й , блестящи от вълнение ириси.