called me a moonlight

Rose Annabelle Singer / Katherine Meera Miller

"Какво би станало, ако този за когото се мислиш не си ти?"
"Кой си?", "Какво си?"
"Какво искаш и желаеш наистина?"
Толкова много въпроси, но дали отговорите им можеха да бъдат и толкова лесни, колкото е да ги зададеш.  Може би просто трябва да погледнеш отражението си в огледалото и всичко ще се изясни... може би
"Аз съм теб, Роуз"
"И ти си мен... само, че още не го знаеш или просто не искаш да го повярваш, въпреки че винаги съм била с теб"
Аз съм оригиналната и истинска Роуз Сингър. Момичето,  което винаги е имало леки проблеми с психиката и се мислеше за две различни червенокоски - една добра и една не чак толкова. Момичето, което още от малко непрестанно се забъркваше в неприятности и което си мислеше, че спокойно може да бъде Кралица на Вселената и което обичаше да се забавлява по най-различни начини, някои които дори не са за споменаване. Момичето, което заради ината си и разбиранията си, че всичко в живота е просто една игра, в която няма как да има друг победител освен самата нея сега се беше оказала затворничка в собственото си тяло. И ако в това нямаше някаква странна нотка на ирония. Явно съдбата си играе с мен и ме наказва за всичко, което правех преди. Но нима заслужавам точно това? Какво мислиш, Роуз? Заслужавам ли го? След като се мислех за велика и че светът ми принадлежи. След като се чудих как повече да наранявам хората около мен, макар и понякога неволно, заради това че не успявах да увладея твърде силната ми магия. За това че колкото повече получавах, толкова повече желаех и с две думи исках всичко. За това че тъкмо, когато си мислех че животът няма как да е по-прекрасен и открих най-важният човек за мен, провалих всичко и то по-толкова глупав начин. Все едно наистина бях теб в онзи момент, Роуз. И ето сега вместо всички да виждат мен - красивата, забавна, умна, независима и проблематична Катрин, виждат теб Роуз. Моето друго глупаво, наивно и сладко Аз, което толкова мразех и което вярва в доброто и в приказките, което не знае как да се забавлява, но за сметка на това се опитва да намери всичко добро в човека отсреща, което вярва на всички и всичко, което е като малка заблудена нежна птичка в жестокия заобикалящ свят Ах, само ако не бях толкова заслепена в себе си тогава, ти никога нямаше да се появиш за толкова дълго време. Ако можех да върна времето назад щях веднага да го направя и нямаше да позволя това да се случи. Щях да се спра в онази игра и онази вещица нямаше да ми причини това. Нямаше да ме превърне в това, което съм сега, да ти изтрие спомените и да те накара да си мислиш че си просто една красива, наивна, богата, глупачка от Лондон, дошла тук, за да изживее американската приказка. Не, нищо от това не е истина. Е, освен думите "красива", "богата" и "от Лондон". Но ето, че сега ти живееш живота ми и само го проваляш. Не знаеш за какво говоря, нали миличка? Скоро ще разбереш. Но добре че поне от време на време нещо от мен се проявява и в теб и поне за няколко минути не си толкова... каквато си по принцип! Знаеш ли колко се радвам на тези моменти. Дано скоро да стават все повече и повече. Сега не ме чуваш или поне не искаш да си го признаеш, но ме усещаш. Знаеш че има нещо нередно в цялата ти щастлива приказка, но си твърде слаба, за да потърсиш отговорите. Рано или късно аз ще се върна и тогава ти ще си на моето място и ще се виждаме както преди. Само в моментите, когато не съм на себе си. Ще разбереш какво ми е и ще бъдеш онова тихо гласче в главата ми. Точно както сега аз съм тихото гласче в твоята. Ще си спомниш всичко - живота ни преди или по-точно моя живот и колко добре се спогаждахме двете, въпреки огромните ни различия. Може би ти ще ме промениш, Роуз. Или може би, аз теб. Или може да се превърнеш в мен, което би било най-добрият вариант, ако все пак не успея да се завърна и нещата не се развият както очаквам. Започни едно - винаги е хубаво да имаш резервен план. Научих това по трудния начин. Само времето ще покаже, какво ще се случи. Но когато си спомниш, може би всичко ще си дойде на мястото. Игнорирай ме колкото си искаш, но няма как да промениш истината
"Ти си мен"
"И аз съм теб, Роуз"
"Аз съм твоето друго по-хубаво Аз"
"Аз съм Катрин Милър"

*******************************
- знае всички магии съществували някога
- има раздвоение на личността - добричката Роуз и вечно забъркващата се в проблеми Катрин
- въпреки заклинанието на вещицата Селестия и двете ѝ личностите се появяват от време на време
- убила е вещиците от своето сборище